Таньо Клисуров
Юнски липи

Замаян съм от алкохола нежен

на липовия юнски аромат.

Но някой пак мърмори неизбежно:

„Нима и ти се мислиш още млад!“ —

съзрял, че в моя поглед е пробуден

инстинктът за любов и за живот

и съм готов на юношеска лудост,

и непривичен за годините си ход.

Добре че прецъфтяват дървесата,

защото иначе внезапно току-виж —

загубя по прищявка на съдбата

градения старателно имидж.

Да, отрезвителната есен приближава.

И в слепоочието болката расте.

От стръкчетата липов цвят остава

сладникав дъх на алкохол менте.