Таньо Клисуров
В изложбата „Восъчни фигури“

В светлия център на този хербарий ти си застанал.

Погледни в тебе са вперили като съд

восъчен Путин, нещастната лейди Даяна —

за вечността в пози кротки решили да спрат.

 

И ще речеш, че те викат с магически знаци.

В другия ъгъл от упор те гледат в гърба

мъж с три очи, балерина с брада и сиамски близнаци,

дето на карти гадаят своята обща съдба.

 

Мислиш си вече, че може случайно да зърнеш,

като в кошмарни сънища, себе си сам

във препарирана поза със синкави бърни,

с восъчни бузи и оредяла коса.

 

Ето, пред теб посетители мъчат се тайно,

въпреки глобата да те докоснат с ръка —

да проверят експонат ли си, или случайно

ще се разсмееш на глас като в плоска шега.

 

После и с фото ще щракнат досадните хора

и — запечатан на снимка — ще тръгнеш кой знае къде…

Я се пръждосвай от тук, че иглата отгоре

може наистина в този хербарий да те забоде!