Таньо Клисуров
Човек и куче

На Найден

Излиза то, опъва своя ремък.

След него — ти, прегърбен, суховат.

И двамата сте доста скучна тема

за преживелия и две, и двеста град.

На мене сте ми все пак интересни,

защото си самотник ти. А виж —

със кучето е някак много лесно

да поговориш и да помълчиш.

Така взаимно давате си обич

и просветляват двете ви души,

че иначе животът като в обръч

ще ви пристегне, ще ви задуши.

Нахраниш го. Водища му налееш.

Поляга то пред синия екран.

Като дете е, щом се разболее —

по козината му го милваш с длан.

Пред портите небесни ще залае,

щом разбере, че ти си вече там.

И ако кучета допускат в Рая —

другар ще имаш, няма да си сам.