Таньо Клисуров
Репетиция

Актьорът днес за пети път умира.

Над уж изстиналото тяло коленичила,

оглася с тъжни вопли пак Всемира

онази, дето според текста го обича.

Не е доволен още режисьора.

И всичко се повтаря отначало:

героят влюбва се, за любовта се бори

и… плачат пак над неговото тяло.

Да можеше човек тъй да повтори

неточната постъпка, жеста спорен,

когато после грешките са ясни.

Да можеше… Поне дорде съзрее,

дорде натрупа опит и порасне…

По-просто би било да се живее

и гарантирано — по-безопасно.

А то какво? В житейската ти драма —

сюжет без репетиции, без спирка —

сгрешиш… А публиката гледа няма.

Или жестоко, дълго те освирква.