Таньо Клисуров
Втора ръка

Лакти протрити. И липсващо копче в средата.

Малко са къси ръкавите. Ала все пак

с моята жалка, кажи, символична заплата

„Джорджо Армани“ ли искам, за приеми фрак?

 

Почти като ново изглежда сакото, което

има безспорно съвсем неочакван късмет,

че не попада на някой бродяга в ръцете,

а у известен в градски мащаби поет.

 

Може предишният собственик да се е движил

в много изискана, в много престижна среда.

С дреха такава по-лека в моята грижа

всички познати в добрия си имидж да убедя.

 

Има ли срамно в това, щом държавата наша

на европейската улица точно така

вече пристъпя усмихната, без да се плаши,

също в палто износено, втора ръка?

 

Никой защо е облечена тъй не я пита,

а отминава я всеки — и равнодушен, и сит.

Само шофьор й крещи от прозореца на таксито:

„Не на платното, на тротоара проси!“