Таньо Клисуров
Асансьор

Заседнах внезапно между етажите.

Ама че тъп инцидент!

Поне да бях с някого — да си кажем

ободряващ виц в този момент.

А бях сам. Почти бесен.

Спомних си всички псувни наизуст.

Мамка му… С тази техника ли ще влезем

в Европейския съюз?

Това сме ние — под налягане въздух.

Заудрях затвора си с две ръце.

Абе всъщност накъде съм забързал?

Я по-спокойно, мое сърце!

И се замислих: Отивам горе,

където чакат да им правя поклон

и ще ме убеждават да не се боря,

ще ме съдят по техен закон,

ще ме принудят да им се моля,

своята Троя да им предам…

И натиснах копчето за надолу.

А техниката взе, че тръгна натам.

Понякога човек сменя посоката,

щом съдбата му блокира ход.

И се издига на по-високо

в многоетажния си живот.