Стефан Маларме
Една негърка

Тя, в плен на демона, решил да я погуби,

детето тъжно тласка да вкуси онзи нов,

но и престъпен плод под дрехите є груби;

за тая лакомия и планът е готов:

 

изважда свойта гръд с кораво зърно, млада,

високо, да не може да пипне и с ръка,

и в тежки боти мрачно потропва тя с крака —

несръчен израз на доволство и наслада.

 

Далеч от голата уплаха на газела

като слоница луда — нали страстта расте! —

по гръб се просва и очаква с трепет, взела

на присмех простодушно наивното дете;

 

между бедрата — там е жертвата невинна! —

отдръпва черна кожа под руното: врата,

отвеждаща в палат на странната уста,

по-розов и по-блед морска раковина.