Стефан Маларме
Наздравица

Нищо, само девствен стих и пяна

сочи тази чаша с тих звънтеж;

тъй сирени често ще съзреш

да се гмуркат нейде в океана.

 

Плаваме, приятели; с копнеж

аз на кърмата ще си остана,

вие пък отпред: тълпа, люляна

от вълни — светкавици и скреж.

 

Без — пиянство дивно! — да се плаша

от вълните, пак издигам чаша

и вълнението ми расте,

 

самота, скали, звезди, предели,

все едно е за кого са те —

на платното трепетите бели.