Стефан Маларме
Лебедът (вариант)

Красивият и девствен, и гъвкав — този ден,

опияненото от гняв крило ще вреже

ли в езерото от забрава, в чийто скреж е

кристалът на копнежа, останал нероден!

 

Един предишен лебед, от спомени гнетен,

величествен, но без надежда днес — понеже

не е възпял света на своите копнежи

на зимата безплодна в сияещия ден.

 

Отърва шия той в агонията бяла:

днес целия простор с птицата презряла,

но не и този ужас, перата оковал.

 

Бял призрак, въдворен сред бляскав заник

в съня студен на свойто презрение замрял,

бленува Лебедът — ненужният изгнаник.