Стефан Маларме
Лебедът

И девствен, и тъй гъвкав, и недостъпно бял,

дали разкъсал би с крило обезумяло

днес езерото на забравата, сковало

с кристален лед копнежа към полета умрял!

 

Сред спомените вижда, че — някогашен крал —

и днес е величав, но всичко тук е вяло,

и невъзпял по-друг простор — ще гърчи тяло

на зимата безплодна в искрящата печал.

 

Просторът птицата преследва и гнети я.

От тая бяла смърт той ще отърси шия,

но не и от кошмара, перата хванал в плен.

 

Бял призрак, сам стои сред блясъка възвишен

и в гордата надменност застинал — сън студен, —

замръзва Лебедът — изгнаникът излишен.