Пол Верлен
Поетическо изкуство

Във всичко — музиката само!

И тъй, да полети стихът,

от тръпки да е той, без плът,

без нищо тежко и голямо.

 

Небрежност, грешки на места,

нима това ще те смущава —

преливат в песента мъглява

Неясното и Точността.

 

Това е маранята лете,

това е поглед през воал,

това е сводът посинял

със звезден хаос в студовете!…

 

Нюансът, а не тонът строг,

а не Цветът — о, не! — тогава

Нюанс, че само той сродява

мечта с мечта и флейта с рог.

 

Далече от Смеха нечестен,

от Остротите се пази —

дори Лазурът е в сълзи

от кухня, дъхаща на чесън.

 

Извий на Патоса врата!

И бди, със страст неуморима

наливай ум на всяка Рима —

на място да стои в реда.

 

Кой знае техните провали?

Луд негър или глух хлапак

ей тая брошка за петак

с измамен звън са изковали?

 

О, музиката — пак, безспир!

Че стиховете са крилата,

с които носи се душата

към друга обич, друг всемир.

 

Стихът ти в непозната местност

да скита с вятъра зелен —

над ръж и мента — ден след ден…

А всичко друго е словесност.