Пол Верлен
Морско

Океанът сурово

се надига, луна —

кървав поглед, вълна

се надига отново

 

и дордето реве,

блясва мълния дива

и небето пробива,

и пропуква надве,

 

и вълна — също дръзка —

в конвулсивния бяг

към скалистия бряг

иде, връща се, блъска

 

и зловещо лъщи

и в самата вселена

като птица ранена

ураганът пищи.