Христо Смирненски
Нощна идилия (Аз съм тука, пред вратата…)

— Аз съм тука, пред вратата,

моя дивна Лорелай,

мое слънце, моя радост,

бял трендафил цъфнал в май.

 

Аз сърце си тебе нося,

моя малка Лорелай,

теб, девойко свилокоса,

любовта си нося, знай!

 

Ти немееш. Равни двори

глъхнат в странна пустота!

Я излез ти на прозори

и пръсни, пръсни скръбта.

 

— Хей, хъшлако, недей тропа,

че ще видиш Лорелай,

неодяланата сопа

по гърба щом поиграй!…

 

Но разбира ли хъшлака —

вътре виното кипи,

а бащата зад вратата

шум не може да търпи.

 

И стана тогава бърже

пак театро във нощта

и от улицата тъмна

те очистиха калта.