Христо Смирненски
Нашата война

На зор си, пак не искаш мир —

ревеш и хвалиш се безспир!…

Ще разбереш ти най-подир,

че победителя съм аз…

но тежко, тежко ти тогаз!…

 

Напразно твоя братовчед

поднесе ноти нам безчет,

събра свидетели цял свет,

дано се ние пак сдобрим,

но всичко вятър, всичко дим.

 

Условия ти по-добри

не ще намериш, разбери,

та цял свят с теб да е дори!…

На всичко съм готов докрай

и щеш-не щеш, ще паднеш, знай!

 

Не ще ти бъда нивга раб,

макар че съм към „нежний“ слаб,

макар че като след касап

мъжете подир теб стърчат,

ще паднеш ти и този път.