Христо Смирненски
На нея (Вечерна казармена елегия)

Усмихнат напусна веч Феб небосвода

и запад червен е кат твоите устни.

По плаца казармен полека аз ходя

с мечти пак из шумните улици бродя,

с мечти, сал че ротний не ще ме пусне.

 

И ето представям си всяка градина,

пред мене се мяркат зелени горички

и ти пред очите ми, девке, премина

с усмивка чаровна на устни-малина,

с изгарящи, палави вечно очички.

 

Ей здрачът вечерен се влачи полека,

настъпи ще нощ — кат косата ти черна;

ще бъде и тази нощ хубава, мека,

но колко ми струва? Ти щом си далеко,

с какво ще услужи тъмата вечерна?…

 

Светилото дневно се скри неотдавна

и запад кат твоите устни червен е.

По плаца казармен разхождам се бавно,

но ето сигналът разнася се плавно —

зове на проверка кат всички и мене.