Христо Смирненски
На Маргарита К.

В очите твои се чете

пак пламъкът на юлски ден,

ала той, хубаво дете,

съвсем не стопля вече мен!

 

Обвит в дебел саван от скръб,

не сещам твоите очи,

тъй както гръмнати млад дъб

не сеща слънчеви лъчи.

 

В гърдите ми младежки жар

угаси ледена вода,

срутен е всеки друг олтар,

оста сал този на скръбта.

 

Погребал цветни младини,

не чакам да възкръснат те!

Към друг ти взори обърни,

към друг, о прелестно дете!