Христо Смирненски
На една весела вдовица

Ти си в траурните дрехи

кипарис в среднощен мрак,

ти си млада монахиня

с поглед тъжен, но и благ.

 

Твоят поглед поразява

твърде тежко всеки мъж,

поразений пожелава

с теб да е поне веднъж.

 

Устните пък твои али,

цъфнал в майско утро мак,

гонят чуждите печали

денем и сред нощний мрак.

 

Ти си нежна, благородна

като болнична сестра,

ти си весела, свободна,

вечно щедра и добра.

 

Офицери и цивилни,

тиловак или герой,

ласките ти тъй умилни

сгряват като летен зной.

 

Но съзрял те сред тълпата,

аз си смятам, без да ща:

твоят мъж от небесата

как ли зъби се сега?