Христо Смирненски
На 42-ий набор

Хайде, другари, да чукнем стаканите!

Ето очакваний час!

Ето, ще екнат навред барабаните,

ето, ще сбират и нас!

 

Нека последните дни да прекараме

с песни, вино и жени,

нека ний шумен живот да покараме

в тези останали дни!

 

Скоро ще гледаме ний на цивилните

с завист нескрита, с тъга.

Хвръкнат ще скоро и тези умилните

румени женски лица!

 

С горест ще спомняме ний ученичките,

техните нежни слова,

нощните срещи, разходки в горичките,

хвръкне ще всичко това…

 

Скоро мечти ще ни бъдат слугините,

по тях кръвта ще кипи.

Що да се прави, таквиз са годините,

а пък сърце не търпи.

 

Хайде, другари, дигнете стаканите,

пейте, пирувайте днес!

Може да трябва и ний из балканите

също да мреме със чест!