Метаданни
Данни
- Година
- 1917 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от знам.бг)
Нахлул широката си шапка,
в далечината поглед впил,
под мишницата с едра папка
аз крача мрачен и унил.
Решил съм да напиша нещо,
но не намирам нийде мир:
във стаята ми е горещо
и кряска някой вън безспир.
Затуй аз в градската градина
поседнах в кът усамотен,
но тлъста някаква слугиня
се сложи цялата до мен.
„По дяволите, злъчно викнах,
какъв е тоз обществен строй?“
и листа в папката си тикнах
и пак поех аз пътя свой.
„Сега в Борисова градина!“
подадох си команда сам.
„Спокойствие там барем има
и ще напиша нещо там!“
И ей в една алея тиха
седнах и молив взех в ръка…
но дечурлига куп смутиха
спокойствието ми сега.
Тогаз отидох по-нататък,
главата си с ръка подпрях;
но пак покоят беше кратък —
смуте ме кръшен женски смях.
Две ученички с бели блузки
вървяха право срещу мен
с очи игриви, с али бузки…
и аз усетих се смутен.
Закрих с ръцете взор тогава,
тръгнах да търся пак покой.
Тоз път каквото ще да става,
аз ще довърша труда свой.
И ето трупат се куплети
и аз така съм възхитен!
Но… о, човечета проклети,
от вази нямам мир весден!
— Обичаш ли ме? Чух отзади.
— Съмняваш ли се във това?
Обърнах се. Тук луди-млади
лежеха в буйната трева.
Мъжът едвам се поизправи
и легна пак спокоен той!
О, времена! О, гнили нрави!
О, жални свете без покой!
И цял потънал в мисли тежки,
с псувни аз тръгнах за дома,
ала, о слабости човешки,
и ти, госпожице сама…
Ах, тоз път мътните ме взеха,
потърсих в друго аз покой;
намерих нужната утеха.
Благословен да бъде днешний строй!