Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)
Източник
знам.бг

История

  1. — Добавяне (от знам.бг)

Нахлул широката си шапка,

в далечината поглед впил,

под мишницата с едра папка

аз крача мрачен и унил.

 

Решил съм да напиша нещо,

но не намирам нийде мир:

във стаята ми е горещо

и кряска някой вън безспир.

 

Затуй аз в градската градина

поседнах в кът усамотен,

но тлъста някаква слугиня

се сложи цялата до мен.

 

„По дяволите, злъчно викнах,

какъв е тоз обществен строй?“

и листа в папката си тикнах

и пак поех аз пътя свой.

 

„Сега в Борисова градина!“

подадох си команда сам.

„Спокойствие там барем има

и ще напиша нещо там!“

 

И ей в една алея тиха

седнах и молив взех в ръка…

но дечурлига куп смутиха

спокойствието ми сега.

 

Тогаз отидох по-нататък,

главата си с ръка подпрях;

но пак покоят беше кратък —

смуте ме кръшен женски смях.

 

Две ученички с бели блузки

вървяха право срещу мен

с очи игриви, с али бузки…

и аз усетих се смутен.

 

Закрих с ръцете взор тогава,

тръгнах да търся пак покой.

Тоз път каквото ще да става,

аз ще довърша труда свой.

 

И ето трупат се куплети

и аз така съм възхитен!

Но… о, човечета проклети,

от вази нямам мир весден!

 

— Обичаш ли ме? Чух отзади.

— Съмняваш ли се във това?

Обърнах се. Тук луди-млади

лежеха в буйната трева.

 

Мъжът едвам се поизправи

и легна пак спокоен той!

О, времена! О, гнили нрави!

О, жални свете без покой!

 

И цял потънал в мисли тежки,

с псувни аз тръгнах за дома,

ала, о слабости човешки,

и ти, госпожице сама…

 

Ах, тоз път мътните ме взеха,

потърсих в друго аз покой;

намерих нужната утеха.

Благословен да бъде днешний строй!

Край