Христо Смирненски
Май

Ето, в кървава одежда,

но затрупан цял с цветя,

дяволито пак поглежда

месецът на любовта.

Той поглежда изпод вежда

и усмихнат ни нарежда:

— Нека радост зацари,

нося вест на вас добра —

бог чрез мен ви озари

с светлината на мира!

Дойде на теглата край!

Май! Май! Май!

 

Май във кървава одежда

шепне на Поанкаре:

„То, мосю, както изглежда,

вий вървите на добре!

Дръжте се! Аз догодина,

вярвам, пак като намина,

да намеря всичко в ред

в тез наторени поля!

Че за тези ви дела

вам се пада целий свет

и ще бъде то се знай!

Май! Май! Май!“

 

На бащи и на съпрузи

Май говори с ласкав глас:

няма рими, няма блузи,

мораториум за вас!

На Викторо пък той шепне

и око му да не трепне,

ако тръгне с Николай!

На Джон Бул, че занапред

с него тръгва целий свет,

целий свет от край до край,

тръгва даже Парагвай!

Май! Май! Май!

 

Май заблъскал барабана,

със торбичка на гърба,

новобранецу покана

праща вече за чорба!

Па поглежда изпод вежда

и ни дава топ надежда:

— Хайде, тичайте отвред,

топла бака чака вас,

вий родени сте с късмет,

свет видели в харен час.

Там за вас ще бъде рай!

Май! Май! Май!