Христо Смирненски
Копушкоземетръсна песен

На Понто

Ден денувам в улиците прашни,

нощ прекарвам — без сънища страшни,

нямам каси,

нямам даже хижа,

нямам страх, ни

полунощна грижа

леле море,

дивни ученички,

море тихи

борови горички.

 

Бог богува — хич се и не чува,

трус бушува — нека си бушува.

Не ме стряскат

земетръси пусти,

няма бяг по

гащи и по фусти.

Леле мои

прелестни съседки,

море чудни

панорами редки.

 

Трус яви се — крачка през прозора,

крачка сторя — ето ме на двора,

не търкалям

се по стълби вити,

няма писък,

ни глави разбити.

Леле моя

къща без етажи,

море леки

кат перо багажи.