Христо Смирненски
Кати и Лина

Закрача ли в булвара

в устата си с цигара

сред пъстрите костюми,

сред тънички парфюми,

аз зная, че край мене,

забързали засмени,

ще минете вий двете,

о, Линочка и Кети!

 

Реша ли както всички

в зелените горички

сред пролетна омая

и аз да помечтая,

то непременно двете,

затъкнали по цвете,

ще минете благата,

о, Линочка и Кати!

 

В театъра ли ида,

там вази пак ще видя

с страни заруменели

и рокли снежнобели —

две пеперуди снежни,

две гълъбчета нежни,

две лилии в градина,

о, Катенка и Лина.

 

Веднаж на пет години

и моя милост мине

към черквата от скука,

о, чортове, и тука

аз вази пак ще срещна

и ей душа ми грешна,

след толкоз труд смирена,

пак дяволът я взема.