Христо Смирненски
Из „Вечери“

1. След боя

Спряха викове гръмовни

и тътнежите топовни,

мрак се стели над поляни,

от гранати разорани,

над балкани мълчеливи

и в усои горски диви.

Ето вечер модроока

след борбата тук жестока

бавно, тихичко пристъпи

и прегърна жертви скъпи.

2. Край морето

Изпращайки целувка сетна,

напусна Феб небето,

ей запад кървав плащ наметна

и топла вечер, сякаш летна,

се спуска над морето.

 

В одежди пурпурни вълните

с зефира се прегръщат,

летят и удрят гръд в скалите

и като армии разбити

назад се пак завръщат.

 

Ей, чайка мерна се наблизо,

разперила крилата.

Вълна пенлива я оплиска,

жаловно тя като изписка,

изчезна в мрачината.

 

Обгърна лунна нощ, земята.

По тичащи талази

отправи ласкав взор луната

и трепнаха из висината

безбройните елмази.