Христо Смирненски
Злободневка

Засрамена от свойта доброта,

изкриви нервно зимата уста,

отърси пудрата си от лицето

и на града, балкана и полето

с неизразима гордост тя надяна

набърже бяла тъничка премяна.

 

Помръзнал здравата на юг Сарай,

разтривки вече сигур не желай

и затова на север той с надежда,

очаквайки пак „топлина“, поглежда.

А Ганьо дяволито Дойчу шъпне:

„Тъй нека в неизвестност да потръпне!“

 

Трепери днес от северния студ

и серенададжията прочут

и кат мишле, мяукане що слуша,

все по-дълбоко сгуша се в ботуша,

но май и той пак тесен ще му стане,

когато маслосвета се захване.