Христо Смирненски
Елегия

Далеч изчезнаха цигарените книжки —

гърдите ми се късат от въздишки.

По тях се топя аз в тъга!…

Къде, къде са те сега?…

 

Тъй гиздави, тъй дивно белоснежни,

кат летни рокли на девойки нежни,

кат пеперудки в слънчев ден —

защо, защо не са пред мен?…

 

И вместо тях във моята кутия

газетки разни!… О, проклета орисия!

И вместо тех, и вместо тех

билети от трамвая взех!…

 

Далеч изчезнаха цигаревите книжки —

гърдите късат ми се от въздишки

пред спомен скъп, пред спомен драг.

Ще ли ги видя нявга пак?…