Христо Смирненски
Ден

На подпор. Г. х. Делев

Във злато и пурпур е изток облен.

Ей слънцето праща целувки си първи

на диви чукари, които весден

ще тътнат страхотно и смучат ще кърви.

 

Каква дивна свежест! Какъв аромат

из тези заспали усои се носи!

Какъв хубав ден, а какъв мрачен ад

ще кипне и младости ред ще покоси.

 

Отсреща размърда се вече врагът

и първий си сутринен привет изпраща:

отеква в усоите тъмни ревът

и дума, че люта бран вече захваща.

 

Гранатите пръскат се околовръст,

земята с дълбоки покривайки рани,

и облаци черни от дим и от пръст

издигат се вредом кат малки вулкани.

 

В тревога минава се час подир час

и всичко безспирно наоколо тътне,

но ето вразите се носят към нас

и чуват се техните викове смътни.

 

Едвам приближили, и оловен град

веригите техни без жалост покоси,

сразени политат те вече назад

след тях пък ей друга вълна с бяс се носи.