Христо Смирненски
Вакарелска Лорелай

Помниш ли кога с другари

аз раздрънквах ти китари?

Помниш ли, о Лорелай,

дните на цветущий май?

 

Ти не помниш вече, зная,

ни китарите, ни мая…

Не си спомняш ни за миг,

зер сега съм аз войник!

 

Ала туй ме не тревожи!

И без тебе, драга, може.

Аз си имам вече, знай,

вакарелска Лорелай.

 

Тя със всичко ме снабдява,

хлебец, сиренце ми дава,

захар, ябълки, салам

не нарядко днеска ям.

 

Тя е буйна, снажна, едра,

а най-важно, твърде щедра.

Тя за мен е комитет,

тя за мен е целий свет.

 

Па и доста е красива,

вечно весела и жива.

Тя е чудо! Благодат!

Слънце за войника млад!

 

Ето ни, това се вика

нежност и любов велика.

И за теб не давам май

новата си Лорелай!