Христо Смирненски
Критици в ливреи

На В. Добринов

Душата ми е пълна с радост лиха,

насладата едвам ще понеса!

О, как красиво президента киха,

как поетично трие си носа.

 

Ей жълти рицари — фаланга гъста —

видях с очите: кихна той пред мен!…

Сторете път, аз съм на служба тлъста

за този подвиг вече назначен.

 

Ура! Съдбата ми е твърде лека!

Главата ми — и тя не ми тежи,

а на живота стръмната пътека

павирал съм я с циркови лъжи.

 

Пристъпям и размахвам аз от коня

наместо меч ръждясало перо

и гордо нося крепката си броня

от глупости блестящи кат сребро…

 

А падна ли — без никакъв израстък —

лакейски гладък ще си бъда пак —

и ще продам на вехто, вместо ластик,

интелигентния си мек гръбнак.