Христо Стефанов
В зората на бъдещето

Тази книга^[1] има особена съдба. Както и нейният автор. Впрочем какво знаем за Александър Богданов, освен това че в „Материализъм и емпириокритицизъм“ Ленин рязко и аргументирано критикува някои идеалистически моменти във философските му възгледи? А дори сухата енциклопедична справка би ни казала много интересни неща за една от най-разностранните фигури в руската и съветска наука, култура и политически борби от края на миналия и началото на настоящия век.

Александър Александрович Михайловски (известен под псевдонима Богданов) е колкото писател или философ, толкова и икономист, естествоизпитател, оставил диря в биологията и медицината. Но не само това: присъединил се към болшевиките през 1903 г., той близо две десетилетия е член на ЦК на РСДРП. (От това време — 1904 г. — е известното писмо на Ленин до Горки, в което той казва, че са се сработили с Богданов като болшевики, мълчаливо договаряйки се да оставят настрана разногласията си във философската област, „… което ни даде възможност заедно да проведем в революцията (…) тактиката на революционната социалдемокрация.“) А през годините на първата руска революция 1905–1907 Богданов заедно с легендарния Красин възглавява бойната група на болшевишката партия…

Колкото и невероятно да звучи, очевидно тогава е писан романът „Червената звезда“, защото първото му издание се появява през 1908 г.! Той е преиздаван многократно до края на 20-те години, макар че тогава неговият автор окончателно се е отдал на научна работа, възглавявайки Института по кръвопреливане, който днес носи неговото име. Там през 1926 г. — буквално на поста си — загива Александър Богданов при един експеримент, поставен — според законите на лекарската етика — върху себе си…

Разказвам всичко това не само защото днес знаем несправедливо малко за автора на тази книга. Но и защото разностранността на неговите знания, многопосочните му интереси са се отразили ярко върху нея, правейки я едновременно и един от първите опити в областта на научната фантастика, и един от образците на съветската научнофантастична литература. Именно на съветската, макар да се е появила почти десетилетие преди Октомври 1917, защото научно-техническите прозрения в този роман са втъкани в една картина на бъдещето, родена от зрялото познаване на човешката история и непоколебимата вяра в комунистическото бъдеще. И тази „симбиоза“ на научна и социална прогностика — рядко срещана дори в съвременните образци на жанра — е особено впечатляваща в „Червената звезда“.

Впрочем в много отношения романът носи отпечатъка на времето, в което е писан. Неговият герой е участник в неуспяло работническо въстание (тук отгласът на 1905 г. е очевиден), комуто марсианците предлагат да стане посредник между земната и тяхната цивилизация. И той заминава за червената звезда с техния „етеронеф“ (кораб за плаване по етера — Богданов стриктно се съобразява с господствуващите тогава в науката теории); опознава марсианското общество, което — по-старо с няколко десетки века от земното — е встъпило вече в етапа на комунизма…

Но веднага трябва да поясня — отпечатъкът на времето се чувствува в някои подробности из бита, в биографията на героя или в някои допускания, основаващи се на известното — и общоприетото — в науката по това време (тук наред с „етеронефа“ трябва да споменем и „минус-материята“ — Богданов вярно предсказва съществуването на антиматерия, но тогава счита, че тя ще се отличава от обикновената само по това, че се отблъсква — вместо да се привлича — от нея…) Инак в предсказанията си писателят-фантаст е изключително точен. Дори в онези, които най-бързо остаряват — научно-техническите: телевизията, стереокиното, радиоактивните изотопи, повсеместното използване на електрическата енергия вместо парната и мн. др. вече са факт, а построяването на космически кораб с атомен двигател тепърва предстои… Да не говорим, че по времето, когато научната фантастика все още си позволява да изстрелва своите герои с огромно оръдие към Луната, в книгата на Богданов един от марсианците любезно обяснява на земния жител — да бъдеш изстрелян в снаряд е все едно снарядът да бъде изстрелян в тебе или поне ефектът е същият… А техният кораб лети по принципа на постепенното набиране на ускорение (респ. забавяне)…

Но колкото и респектиращо да е това — нали нерядко талантът на писателите-фантасти се измерва и по това колко неща са успели да предскажат — все пак не то е главното според мене. Още по-впечатляваща е картината на комунистическото общество на Марс. И то не толкова с неограничените си материални, технически и пр. възможности. А преди всичко — с опита да се очертае обликът на неговите поданици, на новия човек — носител на качествено различен светоглед, нравственост и психика.

Разбира се, Александър Богданов е преди всичко учен и философ, който използува белетристичното изложение, за да „оживи“, за да онагледи своите идеи. И аз не бих твърдял, че в романа ще срещнем сложно индивидуализирани, живи герои. Защото целта на писателя е друга — да покаже общото, типичното, естествено, в различните му варианти и разновидности. А също и с потенциалните опасности, които крие (Богданов не е автор на розови утопии): с гениална прозорливост авторът е усетил истинската същност на „крайния“ технократизъм — казано на днешен език, — неговата дълбока антихуманност, която позволява на Стерни (въплъщението му в романа) най-спокойно да предложи унищожаването на земното население в името на по-развитото марсианско общество…

И тук по моему Александър Богданов е направил основното си идейно-художествено откритие. Поразително е, че още в „зората“ на научнофантастичния жанр се появява творба, засягаща онзи проблем, който по-късно ще стане централен в научнофантастичната литература: КОНТАКТА. Всеки любител на фантастиката знае какво изобилие от варианти и решения има този проблем в творбите на съвременните (употребявам това понятие в широкия му, обхващащ последните две-три десетилетия, смисъл) писатели. Но да схванеш цялата му важност и дълбочина още в далечната 1908 г., в отблясъците на неуспялата революция — това наистина е поразително. Още по-поразително е колко точно авторът е показал цялата сложност (психологическа, понятийна и пр.) на контакта дори между две добронамерени цивилизации, неговата трудност, възможните „сривове“, които могат да се появят всеки момент…

Ала най-поразителна е зрелостта на решението, което Александър Богданов предлага. Защото безчовечното предложение на Стерни е отхвърлено не от земния жител (който сам научава много по-късно за него — и постъпва спрямо Стерни почти също толкова примитивно), отхвърлено е от самото марсианско общество (символизирано от Нети). И то с една аргументация, до чиято дълбочина и съвременната научна фантастика не винаги достига: всяка цивилизация, независимо от моментното равнище на развитието си, представлява уникална ценност именно с уникалността на своя път на развитие…

Впрочем колкото и силно впечатление да прави всичко това — не само на фона на „масовата продукция“ в съвременната западна фантастика, но и на фона на отделни открояващи се като художествено постижение, ала крайно песимистични творби, — в друг смисъл то е и закономерно. Защото не случайно „Червената звезда“ на Ал. Богданов е огряна от зората на социалистическата революция, провъзгласила равноправието на всички раси и народи. И зрялото решение на проблема за контакта е в същност „продължение“ на принципите на революцията, тяхна проекция в космически мащаб…

И може би тук е обяснението на факта, че една книга, написана в зората на научнофантастичния жанр, чиято главна и най-примамлива цел винаги е била бъдещето; и в зората на бъдещето на човечеството, на социалистическата епоха в развитието му се оказва сред класическите, еталонни постижения на жанра като научна и социална прогностика. Затова съм убеден: възможността, която библиотека „Галактика“ предлага на българския читател — да запълни едно от „белите полета“ в представата си за началото и развитието на научнофантастичната литература, — ще бъде за него и удоволствие.