Мина Стоянова
Ад

ад поете ад

ад и плесен са обвили този свят

глад поете смрад

по вените на мръсната ни градска плът

черни отново черни тъй мастилено

а може би нощно

а може би смъртно простреляно

черни следи

по душата ти

по сърцето ти

по катранения ти плам

поете

по бузата която никога не трепва

те лепнат и те следват

преследват само теб

поете

ад

избродиран с черен шев

по ушите по очите

по стоманените пръсти

смрад

на гнило

плесенясало

животно

ме натиска в този мръсен град

ад и младост смрад и глад поете

а в града сме само ти и аз

 

09.05.07