Мина Стоянова
Надолу

шумоленето намалява

докато остане ритмично тракане от

колела на механичен часовник

глава във влака

 

нетърпението обезобразява

върховете на клоните и

спрелите облаци

 

иска ми се да щракна с пръсти

и да видя как влакът излиза от релси

 

заспивам като паяжина

в изкривена перспектива

зависима

 

не дефинирам

контрол

 

в една позиция —

главата паднала

звукът зашит

 

надолу от

обичам

към

ненавиждам

 

този свят