Мариана Тинчева-Еклесия
Страхувам се от богати и пищни трапези…

СТРАХУВАМ СЕ от богати и пищни трапези —

може би някъде някой се моли за хляб на децата си?

СТРАХУВАМ СЕ от блестящи и скъпи одежди —

може би странници скитат боси и голи из нощите?

ПЛАША СЕ — да не съм аз виновният,

който преситен, краде от софрата на гладните?

ПЛАША СЕ, ако някой полага венец на главата ми —

после навярно ще ме повика на съд и разпятие?

ПЛАША СЕ от палача на словото днес: —

какво ще остане след изгрева утре от мен

ако тази вечер прекрача в отвъдното?

 

Затова оставям последното завещание,

което ще прочетете в крило на гълъб:

„Обичах ви честно в земята на моя човешки свят

и ви моля — обичайте се и вие!“

 

25 ноември 2006 г.

София