Мариана Тинчева-Еклесия
Молитва

На мен никой, нищичко не дължи,

аз съм длъжница на всички.

Малко дадох, а много радости с вас споделих,

затова моля прошка —

забравете старите дългове.

Нужни са ми десетки години живот,

за да дам хляб и подслон — колкото вие ми отредихте.

Ала нямам собствена маса, не издигнах и дом.

Само чанта на рамото нося —

в нея листи за стихове.

Всяка вечер се свеждам за изповед: получих — дарих.

Но не смея да вдигна очи към небето за отговор:

Аз съм длъжница!

Затова коленича и продължавам с молитва

за вашия утрешен ден:

Бог да даде несметно възмездие за щедростта ви!

 

25 ноември 2006 г.

София