Мариана Тинчева-Еклесия
Истина и мираж

Целия свят поисках да подредя така

както децата го правят в игрите — на части.

Стая от замък да има за всеки от вас,

просяк да няма на пътя, нито вести за катастрофи.

 

Болест и смърт да не стигат до детско легло,

майка да не препасва черна забрадка.

Ножът да служи за да поделяме хляб —

не за отбрана или собствено отмъщение.

 

Немощ да няма човешката плът.

Да не започва война, омраза, деление…

Блага вест да стига до всеки на кръстопът,

и децата в утробите да са непорочни.

 

Ала момченце на пътя изважда шмайзер-игра,

подарили му я приятели снощи. Аз се страхувам:

ще застреля мечтата ми в късен час, на шега,

и утре светът ще изгуби смисъл без нея.

 

25 ноември 2006 г.

София