Ясен Василев
Ясен

„И аз разкъсах пръстена

                                — о знам!

и мога вече цял да се разкажа.

Аз изнамерих себе си най-сетне!“

Гео Милев

вълните са понесли

                времето

                        и го разбиват

                                                                в очите без клепачи

                                                                                                        накацали по клоните

слепите очи които растат по Дървото

очите от които змиите утоляват греха

в безкрайна

де — еволюция

де — генерация

 

д

е

|

л

ю

з

и

я

 

тялото ми е Дървото

обрасло с гнили

очни ябълки

и змиите пият очите

прогнили проядени от червеи

които дълбаят към отвъд

но засядат в междусвят

където всичко не съществува

и нищото е

 

молитва или медитация

нищожество съм или съм бог

паметта е нацапана

накъсана и разхвърляна

целта е забравена

 

homo sapiens т р я б в а да умре

 

огледало в пещерата е разтрошено на парчета

сенките са разкривени силуети на несъществуващи предмети

разполовени в две природи

светове в светове са пръснати по земята

като дървена матрьошка е

Вселената

като яйце от което се излюпва знанието

като чаша която прелива от живот

като текст без край

като всевиждащо око — стъклено око на поет

което гледа в черно-бяло и провижда вчера утре и днес

 

но по-добре се вижда без очи

 

homo sapiens!

приклещен в зодиака

кукли на конци или богове

поети или философи

музи или музика

кълбета прах или капчици вода

молекули или атоми

протони или електрони

думи и делюзии!

 

21 грама чиста енергия

 

разшиват се зашитите уста на истината : хиляди пеперуди размахват крила

homo sapiens умира — крещят

 

крещят

в пещерата

в театъра

и на площада

устите преяли с думи

и си бъркат прилично в гърлата

бълват повръщат

обезобразени безобразни

слова

— в кръгообрата на истината и лъжата —

— кръг и в него кръг си ти —

— и кръгът е в кръг затворен —

в кръговрати без врати

времевъртят се

думите

обсебват

обесват

болните депресирани съзнания

убиват материята

рушат плътта на греха

змията в мен ме тласка към плода

 

бог се оглежда в смъртта

 

и докато някой пише през ръката ми

навън се трупат светове — бели и чисти

валят вселени

и се разтапят във вода

кога ще свърши тази зима?

(аз нося в себе си една ужасна и прекрасна есен)

 

няма грях

религията е дрога

започва нова епоха

пост-христос

 

homo sapiens умира

ре — еволюция

ре — генерация

RE : naissance :

ражда се

homo noeticus:

първият пул на доминото —

                                                        — последното парче на пъзела

поема и поет

и поезия

 

шанти шанти шанти

 

∞

 

слънцето погледна слънчогледите

тялото ми е световното Дърво —

разцъфнал ЯСЕН —

                                                                Дай ми тленното безсмъртие на мига!