Мария Илиева
Душата ми ликува

Препуска еднорогът златогрив,

в зелените поляни, ти си бяла…

Зората — къпана девойка,

над теб пристъпи розова и чиста…

Дълбоко дишам аромат

от влажната ти кожа…

Протягам длан,

а тя е слънчева усмивка.

Очите ми са полски цвят,

който със целувка

в косите ти закичих.

— Красива си! — щурец шепти.

Аз влюбен и щастлив съм,

Душата ми ликува и звъни

със полъха на юнски вятър.