Мария Илиева
В тази вечер…

Преплети с мен ръцете,

със обич протегнати.

Пусни ме в душата си —

бяла и светла.

Запали ме със огъня

тлял през годините,

приеми ме такава,

каквато съм в теб —

изплакана, чиста…

Стопли ме във мислите.

С дъх ме изгаряш,

изпълнен със жар…

Вечер докосваш —

разплакан от нежност.

В нощите дълги

бленуваш ме с плам…

повикай ме тихо,

в тази вечер копнежна…