Мария Илиева
Горчи ми цигарата

Горчи ми цигарата.

Празен е погледа,

птица ослепяла

в небето,

синьо не виждам.

А слънцето свети,

безжалостно парещо,

като залепени

в очите пендари.

Мисли застинали.

Голи са клоните.

Пусти гнездата на птиците.

Душата тихо ридае…

Малко момиченце,

с жълто чадърче

задъхано тича из парка.

                Пепелникът е пълен

                                със много илюзии.