Мария Илиева
Роса

Ще погаля

с момина сълза

лицето ти…

По тялото

ще спусна ръка,

като мъгла във утро.

Бели самодиви,

събират капки от роса,

за да те измия с тях.

Ще целувам пръстите ти,

с поглед ще те милвам…

Ще събирам тази разпиляна

нежност,

през годините прошарила

брадата ти…

И пак, пред теб ще коленича

днес,

заслушана в гласа ти.

Как тихо,

кротко ми говориш

и галиш ме със топли длани.

 

                        Роса,

с толкова обич сбрана

21.11.2006 г.