Мария Илиева
Душата ми е музика

Нощта.

В лилаво сенките рисуват

и цвят на еделвайс

се сипе в теб.

С копнеж, подобно вятър

в косата ти заравям пръсти.

И стон изтръгват устните,

отпиващи от мен,

горещи като извор.

Прегръща те със поглед

тишината,

до болка споделена вечерта

рисува залез

тиха нежност…

Със бял воал намята се луната —

а аз докосвам те с коси.

Със трепет на девойка,

                        донесла стомните до

                кладенец,

до теб,

                задъхвам се, подобно нива

копнееща за своя дъжд

И вплитам пръсти с твоите,

изгубвам се в очите ти — небе…

Засвирва тънко повея с цигулка,

душата ми е музика,

щом нотите са писани от теб.