Биография
По-долу е показана статията за Тома Измирлиев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Тома Измирлиев | |
| български писател | |
 | |
| Роден |
9 септември 1895 г.
|
|---|---|
| Починал | 22 ноември 1935 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия Битолска българска класическа гимназия |
| Литература | |
| Псевдоним | Фома Фомич Гарабед Бедни |
| Семейство | |
| Баща | Димитър Измирлиев |
| Братя/сестри | Христо Смирненски Надежда Измирлиева Мария Измирлиева |
| Деца | Веселин Измирлиев |
| Други роднини | Екатерина Паница (братовчед(ка)) Аспарух Измирлиев (братовчед(ка)) Райна Измирлиева (братовчед(ка)) Невена Измирлиева (братовчед(ка)) Иван Измирлиев (чичо) |
Тома Димитров Измирлиев (псевдоними: Фома Фомич, Гарабед Бедни, Чичо Тома, Голголенко и други) е български писател хуморист, журналист, сатирик, деец на Българската комунистическа партия.
Биография
Роден е на 9 септември 1895 година в българския южноомакедонски град Кукуш (тогава в Османската империя, днес Килкис в Гърция) в семейството на сладкар. Той е по-възрастният брат на големия български поет Христо Смирненски.[1]
Основно училище завършва в родния си град, след което учи в Солунската гимназия и завършва шести клас в Битолската българска класическа гимназия. През Междусъюзническата война от 1913 година, когато родният му град е унищожен от гърците, заедно с много други македонски бежанци семейството бяга в Свободна България и се установява в София. Тома Измирлиев постъпва във Военното училище в 1913 година. На следващата 1914 година печели стипендия и заминава за Цариград, където завършва гимназиалното си образование и се записва да учи медицина. Избухналата Първа световна война прекъсва следването му и той се завръща в България. Участва във войната на Македонския фронт.[1] За отличия и заслуги през втория период на войната е награден е с орден „За заслуга“.[2]
След войната работи като чиновник в София. Оказва значително влияние при формиране възгледите на брат си Христо Смирненски. През 1921 година става член на Българската комунистическа партия и влиза във Военнотехническата комисия на Централния комитет на партията.[3] Част е от съветската военна резидентура в България, близък помощник на Христо Боев (1921 – 1923).[4][5] Вербува за съветското разузнаване поручик Иван Филков, майора от запаса Иван Станчев, включва в мрежата Радослав Габровски, майор Христо Ботев (осиновения син на генерал Кирил Ботев) и други. Изпълнява секретни задачи, които го водят в Австрия, Турция и СССР.[5]
Активно сътрудничи на левия печат. Печата хумористични произведения във вестник „К'во да е“. Сътрудничи на „Българан“, „Щурец“, „Червен смях“.[1] През 1922 година основава списание „Маскарад“ с пари, дадени от Христо Боев, от което излизат 25 броя (ноември 1922 – май 1923). В началото на 1924 година заедно с Крум Кюлявков с пари от БКП започват да издават ежеседмичното хумористично списание „Звънар“, което излиза до май 1925 година.[5]
По време на априлските събития през 1925 година, заради участието си в комунистическото партийно разузнаване и списването на „Звънар“, е преследван от властите и се заселва в Хасково, където живеят родителите на жена му. Тук работи като чиновник в окръжната сметна палата, едновременно с това създава и редактира вестник „Утринна поща“. В Хасково излизат и двете негови отпечатани приживе книги – „Премеждия“ (1930, разкази и фейлетони) и стихосбирката „Смях и злъч“ (1931).[1]
Умира на 22 ноември 1935 година в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[6] Баща е на преводача Веселин Измирлиев.[1]
След смъртта му са издадени „Избрани произведения“ (1955) и „Краен елемент“ (1975).[1]
Родословие
| Митре Костов Измирлията | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Измирлиев | Мария (Марча) Арабаджиева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андон Измирлиев (около 1860 – ?) | Елисавета Попанастасова (1871 – 1951) | Димитър Измирлиев (1866 – 1943) | Катерина Хаджидельова (около 1866 – ?) | Христо Хаджидельов (? – 1901) | Магда Кехайова | Иван Измирлиев (около 1856 – 1913) | Рушка Шишкова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Аспарух Измирлиев (1881 – ?) | Янаки Илиев (1881 – 1941) | Райна Измирлиева (1884 – 1949) | Мария Измирлиева (1891 – ?) | Тома Измирлиев (1895 – 1935) | Христо Смирненски (1898 – 1923) | Надежда Измирлиева (1901 – 1993) | Тодор Димитров (1896 – 1925) | Антон Измирлиев (1904 – 1964) | Екатерина Паница (1882 – 1967) | Тодор Паница (1879 – 1925) | Невена Измирлиева (ок. 1885 – ок. 1942) | Георги Тодоров | Магдалина Измирлиева | Борис Бумбаров (1896 – 1959) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Веселин Измирлиев (1929 – 1985) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ а б в г д е Тома Измирлиев // Литературен свят. Посетен на 21 септември 2018.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 137-138
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 594. (на македонска литературна норма)
- ↑ Алексеев М.А., Колпакиди А.И., Кочик В.Я. Энциклопедия военной разведки. 1918-1945 гг. М., 2012, с. 364-365.
- ↑ а б в Лилков, Вили. Наши хора по класификацията на БКП. София, Сиела, 2023. ISBN 978-954-28-4388-7. с. 35 - 36.
- ↑ Парцел 6 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
