Розе Ауслендер (автор)

Розе Ауслендер Rose Ausländer
Розе Ауслендер (1931)
Родена	11 май 1901 г. Чернивци, Буковина, Австро-Унгария
Починала	3 януари 1988 г. (86 г.) Дюселдорф, Германия
Националност	Австрия
Активен период	1921-1986
Направление	експресионизъм нова вещественост
Съпруг	Игнац Ауслендер (1923 – 1931)
Подпис
Розе Ауслендер в Общомедия

Розе Ауслендер (на немски: Rose Ausländer), с имена Розали Беатрис Шерцер (Rosalie Beatrice Scherzer), е германска поетеса, родена в Чернивци, Буковина (днес в Украйна) в семейство на юрист.

Розе Ауслендер израства в светска и либерална среда, в която обаче са съхранени основните правила на еврейската традиция. Розе следва литературознание и философия в Черновицкия университет, а през 1921 г. заедно с младежкия си приятел Игнац Ауслендер се преселва в САЩ, където се оженват. Там публикува първите си стихове и работи като редакторка, секретарка и банкова служителка.

През 1926 г. поетесата получава американско гражданство, но скоро го загубва, понеже се завръща в родния си град, за да се грижи за болната си майка и изкарва прехраната си като журналистка, преводачка и преподавател по английски.

В Чернивци излиза първата стихосбирка на Розе Ауслендер „Небесната дъга“ (1939). През Втората световна война градът е окупиран и поетесата прекарва две години в гетото и още година се укрива, за да избегне депортирането в концлагер. В гетото на Чернивци се запознава с поета Паул Целан, под чието влияние модернизира своя литературен стил и се освобождава от експресионистичния си звукопис.

През 1946 г. Розе Ауслендер заминава за Ню Йорк, където отново придобива американско гражданство и сътворява стихове на английски. Едва по-късно, през 1956 г., започва отново да пише на немски, преодоляла мъчително езиковата травма от преследванията.

Първата следвоенна книга на поетесата „Сляпо лято“ (1965) излиза във Виена и е посрещната възторжено от читателите и критиката. На следващата година тя се преселва във ФРГ, пътува много, преди всичко в Италия, където открива своя нова „духовна родина“.

Последните 2 десетилетия от живота си Розе Ауслендер прекарва в пансион за възрастни хора на еврейската общност в Дюселдорф, тежко болна от артрит и принудена да диктува стиховете си, понеже не може сама да пише.

Публикува общо над двадесет стихосбирки, сред които емблематичната „Майчина земя“ ^[1] (1978) и претърпялата много издания „Броя звездите на своите думи“ (1983).

От 1978 г. поетесата е член на Немската академия за език и литература в Дармщат.

• Der Regenbogen, Gedichte, 1939
• Blinder Sommer, Gedichte, 1965
• Inventar, Gedichte, 1972
• Ohne Visum, Gedichte und kleine Prosa, 1974
• 36 Gerechte, Gedichte, 1975
• Andere Zeichen, Gedichte, 1975
• Gesammelte Gedichte, Gedichte, 1976
• Noch ist Raum, Gedichte, 1976
• Doppelspiel, Gedichte, 1977
• Es ist alles anders, Gedichte, 1977
• Mutterland, Gedichte, 1978
• Es bleibt noch viel zu sagen, Gedichte, 1978
• Aschensommer. Ausgewählte Gedichte, 1978
• Im Atemhaus wohnen, Gedichte, 1980

• Einverständnis, Gedichte, 1980
• Nacht, Gedichte, 1981
• Einen Drachen reiten, Gedichte, 1981
• Mein Atem heißt jetzt, Gedichte, 1981
• Mein Venedigt versinkt nicht, Gedichte, 1982
• Mutterland Einverständnis, Gedichte, 1982
• Südlich wartet ein wärmendes Land, Gedichte, 1982
• Ich zähl die Sterne meiner Worte, Gedichte, 1983
• So sicher atmet nur der Tod, Gedichte, 1983
• Gesammelte Werke in sieben Bänden und einem Nachtragsband, 1984
• Festtag in Manhattan, Gedichte, 1985
• Ich spiele noch, Neue Gedichte, 1987
• Freundschaft mit der Mondin, Gedichte, 1987
• Der Traum hat / offene Augen. Gedichte 1965-1978, 1987
• Aber vergiss nicht / es gibt ja das Licht!, Gedichte, 1987

Посмъртни издания

• Einst war ich Scheherezade, Gedichte, 1988
• Immer zurück zum Pruth. Ein Leben in Gedichten, 1989
• Sieben neue Tage, Gedichte und Prosa, 1990

• Treffpunkt der Winde, Gedichte, 1991
• Hinter allen Worten, Gedichte, 1992
• Wir wohnen in Babylon, Gedichte, 1992
• Gelassen atmet der Tag, Gedichte, 1992
• Wir pflanzen Zedern, Gedichte, 1992
• Die Musik ist zerbrochen, Gedichte, 1993
• Wir ziehen mit den dunklen Flüssen, Gedichte, 1993
• Brief aus Rosen, Gedichte, 1994
• Sanduhrschritt, Gedichte, 1994
• Und nenne dich Glück, Gedichte, 1994
• Denn wo ist Heimat?, Gedichte, 1994
• The Forbidden Tree, Englische Gedichte, 1995
• Gedichte, 2001

• 1966: Silberner Heinetaler des Verlages Hoffmann und Campe
• 1967: „Награда Дросте“ на град Меерсбург
• 1977: „Награда Ида Демел“
• 1977: „Награда Андреас Грифиус“
• 1978: Ehrengabe des Kulturkreises der Deutschen Wirtschaft im BDI
• 1980: „Медал Розвита“ на град Бад Гандерсхайм der Stadt Bad Gandersheim
• 1984: Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства
• 1984: Голям Федерален орден за заслуги
• 1986: „Евангелистка награда за книга“

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., използван с разрешение.

• В Общомедия има медийни файлове относно Розе Ауслендер
• Поезия от Розе Ауслендер Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
• ((de)) Rose Ausländer Biographie Архив на оригинала от 2011-07-19 в Wayback Machine.
• ((de)) Lyrikline: Das hörbare Erbe Розе Ауслендер чете свои стихове
• ((de)) Розе Ауслендер в Die LYRIKwelt
• ((de)) Розе Ауслендер в Lyrik Gedichte Poesie
• ((de)) Розе Ауслендер в Liebeslyrik deutscher Dichterinnen^{[неработеща препратка]}

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLG NSK Open Library PLWABN LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat