Райнхард Баумгарт (автор)

Райнхард Баумгарт Reinhard Baumgart
Роден	7 юли 1929 г. Бреслау, Германия
Починал	2 юли 2003 г. (73 г.) Лаго ди Гарда, Италия
Професия	писател, литературен критик
Националност	Германия
Активен период	1961-2003
Уебсайт	Страница в IMDb
Райнхард Баумгарт в Общомедия

Райнхард Баумгарт (на немски: Reinhard Baumgart) е германски белетрист, есеист и литературен критик,

Райнхард Баумгарт е роден в Бреслау (днес Вроцлав) в семейството на лекар, което след края на Втората световна война е прогонено от родното си място.

Баумгарт следва история, германистика и англицистика в Мюнхен, Фрайбург и Глазгоу, където получава докторска степен с тезата „Ироничното и иронията в произведенията на Томас Ман“ (1953). Преподава немски език в Манчестър, а след това е редактор в мюнхенско издателство. Става член на литературното сдружение „Група 47“, чиито срещи посещава редовно по покана на основателя му, писателя Ханс Вернер Рихтер. През 1966 г. Баумгарт е гост-доцент по поетика във Франкфуртския университет, а от 1990 г. е професор по литературознание в Берлин. Създава си име като литературен критик и теоретик, но още първите му художествени творби привличат вниманието на читателите.

Романът на Райнхард Баумгарт „Градината на лъвовете“ (1961) внушава идеята, че краят на едно дело винаги носи чертите на началото на някое друго. А романът „Домашна музика. Немски семеен албум“ (1962), изграден от отделни разкази, анализира иронично душевното и интелектуално състояние на „порядъчния“ гражданин по времето на Третия райх. Афористичното повествователно майсторство на Баумгарт намира израз в сборника с дванадесет разказа „Броненосецът Потьомкин“ (1967). Следват романът „Ванфрид. Картини от един брак“ (1984), „Щастие и отломки. Три дълги истории, четири кратки“ (2002) и посмъртно публикуваната мемоарна творба „Някога. Един живот в Германия“ (2004).

Във франкфуртските си лекции, озаглавени „Изгледи за романа или има ли литературата бъдеще?“ (1968), Райнхард Баумгарт се противопоставя както на културно-политическите условия във ФРГ, така и на социалистическата книжовна продукция, като изразява убеждението си, че литературата не бива да бъде „идеологическо транспортно средство“.

• Der Löwengarten, Roman, 1961
• Hausmusik. Ein deutsches Familienalbum, 1962
• Literatur für Zeitgenossen, Essays, 1966
• Panzerkreuzer Potjomkin, 1967
• Aussichten des Romans oder Hat Literatur Zukunft?, Frankfurter Vorlesungen, 1968
• Die verdrängte Phantasie – 20 Essays über Kunst und Gesellschaft, 1973
• Jettchen Geberts Geschichte, Bühnenstück nach Georg Hermann, 1978
• Wahnfried. Bilder einer Ehe, 1984
• Glücksgeist und Jammerseele. Über Leben und Schreiben, Vernunft und Literatur, 1986
• Selbstvergessenheit. Drei Wege zum Werk: Thomas Mann, Franz Kafka, Bertolt Brecht, 1989
• Auferstehung und Tod des Joseph Roth. Drei Ansichten, 1991
• Deutsche Literatur der Gegenwart. Kritiken – Essays – Kommentare 1959-1993, 1994
• Addio – Abschied von der Literatur. Variationen über ein altes Thema, 1995
• Liebesspuren. Eine Lesereise durch die Weltliteratur, 2000
• Glück und Scherben. Drei lange Geschichten, vier kurze, 2002
• Damals. Ein Leben in Deutschland 1929-2003, 2004

• 1983: Mitglied der Deutschen Akademie für Sprache und Dichtung
• 1985: „Културна награда „Силезия“ на провинция Долна Саксония“
• 1987: „Награда Йохан Хайнрих Мерк“ für literarische Kritik und Essay
• 1988: Adolf-Grimme-Preis mit Gold für Sommer in Lesmona
• 1991: „Награда Фридрих Меркер“ für Essayisten

Тази статия се основава на материал^{[неработеща препратка]}, използван с разрешение.

• Проза от Райнхард Баумгарт Архив на оригинала от 2016-04-04 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
• ((de)) Райнхард Баумгарт в Die LYRIKwelt
• ((en)) Райнхард Баумгарт в Internet Movie Database

Нормативен контрол BNE BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NKC Open Library PLWABN IdRef VIAF WorldCat