Херберт Айзенрайх (автор)

Херберт Айзенрайх Herbert Eisenreich
Роден	7 февруари 1925 г. Линц, Австрия
Починал	6 юни 1986 г. (61 г.) Виена, Австрия
Професия	поет, писател, белетрист
Националност	Австрия

Херберт Айзенрайх (на немски: Herbert Eisenreich) е австрийски поет, белетрист, есеист и автор на радиопиеси.

Херберт Айзенрайх е роден в Линц. Желае да стане артист, но е призован в армията и като войник във Втората световна война е тежко ранен и попада в плен. След завръщането си следва германистика във Виена и започва да пише. Няколко години е сътрудник на културната редакция на Радио Хамбург. Тогава публикува значимото си есе „Творческото недоверие или Доколко австрийската литература е австрийска литература?“, което има за тема националната идентичност на родната книжовност.

За художествените творби на Херберт Айзенрайх е характерно стълкновението между духовния мир на човека и конформизма на следвоенното австрийско общество. Литературният път на писателя започва с новелата „Покана да живеем ясно“ (1951) и диалозите „Себастиан или Малкият шанс и големият риск на мъченика“ (1953). След това Айзенрайх публикува първия си роман „Също и в техния грях“ (1953) по мотиви на Достоевски. С дълбок психологизъм се отличават книгата му с разкази „Зъл хубав свят“ (1957), повестта „Прадядото“ (1964) и прозаичните сборници „Тъй да се каже, любовни истории“ (1965), „Приятелите на жена ми“ (1968), „Една красива победа и 21 други недоразумения“ (1973) и „Синият магарешки бодил на романтиците“ (1976). Излизат и избраните му стихотворения „Изгубени находки“ (1976), както и два сборник с размишления „Мъдрости за грошове“ (1985) и „Мемоари на ума“ (1986) с общото подзаглавие „Из бележките на един софист“.

• Einladung, deutlich zu leben, 1952
• Auch in ihrer Sünde, Roman, 1953
• Ein Ästhet, 1953
• Wovon wir leben und woran wir sterben, 1955
• Böse schöne Welt, Erzählungen, 1957
• Reaktionen. Essays zur Literatur, 1964
• Sozusagen Liebesgeschichten, 1965
• Sebastian. Die Ketzer, Zwei Dialoge, 1966
• Die Freunde meiner Frau, 1966
• Ich im Auto, 1966
• Das kleine Stifterbuch, 1967
• Große Welt auf kleinen Schienen, 1968
• Ein schöner Sieg und 21 andere Mißverständnisse, 1973
• Das Leben als Freizeit, 1976
• Verlorene Funde. Gedichte 1946-1952, 1976
• Die blaue Distel der Romantik, 1976
• Groschenweisheiten, 1985
• Memoiren des Kopfes, 1986

• 1946: Erzählerpreis des Linzer Volksblattes
• 1954: Erzählerpreis des Süddeutschen Rundfunks
• 1955: Hörspielpreis von Radio Bremen
• 1957: Prix Italia für Wovon wir leben und woran wir sterben
• 1957: Literaturpreis des Kulturkreises der deutschen Wirtschaft (Förderpreis)
• 1958: „Австрийска държавна награда за литература“
• 1965: „Голяма художествена награда на провинция Северен Рейн-Вестфалия“
• 1969: „Награда Антон Вилдганс“
• 1984: Peter-Altenberg-Preis
• 1985: „Награда Франц Кафка“ на град Клостернойбург
• 1985: Goldenes Ehrenzeichen für Verdienste um das Land Wien

Тази статия се основава на материал^{[неработеща препратка]}, използван с разрешение.

• Разкази от Херберт Айзенрайх Архив на оригинала от 2016-04-04 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
• ((de)) Die LYRIKwelt

Нормативен контрол BIBSYS BNF CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NKC NLA PLWABN IdRef VIAF WorldCat