Биография

По-долу е показана статията за Едвин Сугарев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Едвин Сугарев
български поет, политик и общественик
Едвин Сугарев, декември 2010
Едвин Сугарев, декември 2010
Роден
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вИнститут за литература при БАН
Нов български университет
Политика
Депутат
VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   
Литература
Жанровестихотворение, роман
Награди„Развитие“ (2004)
Конкурс на MTel и НДК за SMS-поезия (2005)
„Биньо Иванов“ (2007)
Едвин Сугарев в Общомедия

Едвин Стефанов Сугарев е български поет, общественик и политик.

Биография

През 1978 г. Едвин Сугарев завършва българска филология в Софийския университет. В периода 1981 – 1984 г. прави редовна аспирантура в Института за литература при Българската академия на науките по история на новата българска литература. В 1985 година защитава докторат на тема „Българската литература след Първата световна война и немският експресионизъм (мирогледни и стилистични паралели)“.

В периода 1986 – 1990 г. Сугарев е научен сътрудник в Института за литература, като междувременно преподава нова българска литература в Софийския университет (1987) и води лекции върху българския експресионизъм в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1988).

През 1989 г. става редактор на литературния самиздатски алманах „Мост“. През 1990 г. влиза в редколегията на списание „Литературна мисъл“, и също е редактор на „Литературен вестник“ от 1991 до 1996 и от 2003 година.

От 2002 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН. През 2008 г. защитава докторат на тема „Александър Вутимски – паралелни прочити“. През 2010 г., в несъгласие с начина на реформиране в БАН, напуска и става преподавател в НБУ. Член на редколегията на „Българистика Nuova“ – годишник на департамент Нова българистика към НБУ.[1][2]

Дейността си на литератор и поет Сугарев съвместява с обществена и политическа дейност. През 1989 г. е активист в националното движение „Екогласност“. Народен представител е в VII велико народно събрание и в XXXVI-тото и XXXVII обикновено народно събрание, където е заместник-председател на комисията против корупцията. В периода 1997 – 2002 година е посланик на Република България в Монголия и Индия. През 2014 г. участва в предизборните кампании на политическата формация ГЕРБ.[3] В края на следващата година Сугарев получава назначение като консул в Ниш.[4]

Има шест деца. От първата си съпруга има дъщеря, Ела, която живее в САЩ. От втората си съпруга има дъщеря Тея и син Стефан, а от последната, Мария, има един син, Борис. От поетесата и преводачка Мария Кръстева, с която не е сключвал брак, има двама сина, близнаците Йоан и Кристиан.[5][6][7]

Сугарев е вегетарианец.[8]

Награди и номинации

  • 2004 – Наградата „Развитие“ за ръкопис на роман
  • 2005 – Голямата награда на конкурса за SMS-поезия.
  • 2007 – Специална награда от конкурса „Биньо Иванов“
  • 2010 – Номинация за националната награда за поезия „Иван Николов“ за стихосбирката „Стихове от Камен бряг“
  • 2014 – Номинация в националния конкурс „Христо Фотев“[9]

Библиография

Стихове

  • Обратното дърво, София: Народна младеж, 1989, 67 стр.
  • Калейдоскоп, Пловдив: Христо Г. Данов, 1990, 117 стр.
  • Водни кръгове, София: Български писател, 1990, 98 стр.
  • Слизайки, София: Лице, 1992, 53 стр.
  • Рокада (поеми), София: Прозорец, 1994, 37 стр.
  • Скрити сетива, София: Свободно поетическо общество, 1996, 47 стр.
  • Кратко, София: Факел, 1997, 64 стр.
  • Хайку от Камен бряг, София: Фондация Демокрация, 1997, 66 стр.
  • Джаз, София: Факел, 1997, 64 стр.
  • Гоби (поема), София: Мост, 1999
  • Хошаб, София: Изд. ателие Аб, 1999, 44 стр.
  • Житие на съня, София: Изд. ателие Аб, 1999, 70 стр.
  • Стихове на откачалката, София: Български художник, 2000
  • Вълча памет (антологична стихосбирка), София: Изд. ателие Аб, 2000
  • Чиреп. Метеорологични предродилни стихотворения, София: Изд. ателие Аб, 2001
  • Лингва Лингам, София: Изд. ателие Аб, 2001, 70 стр.
  • Гибелни думи (антологична стихосбирка под редакцията на Борис Христов), София: Изд. ателие Аб, 2003, 144 стр.
  • Сюр, София: Изд. ателие Аб, 2003, 91 стр.
  • Лоши сънища, 2004
  • Родина, София: Изд. ателие Аб, 2005, 96 стр.
  • Мрежата на Индра, София: Алтера, 2006
  • Събирачи на хартия, Пловдив: Жанет-45, 2007, 94 стр.
  • Стихове от Камен бряг, София: Диор, 2010, 85 стр.
  • Палеонтология на любовта, София: Литературен вестник, 2012, 64 с. (ISBN 978-954-9602-23-4)[10]
  • Сезонът на плашилото, София: Сиела, 2012, 136 с. (ISBN 978-954-28-1062-9)
  • Избрано, София: Нест Прес, 2013, 303 с.

Романи

  • Невъзможните убежища на поезията, София: Корпорация Развитие, 2005, 72 с.

Есеистика

  • Изваждане на восъчните пити (фрагменти), София: Small Stations Press, 2013, 128 с.

Научни монографии и сборници

Публицистика и разследвания

  • Търговията със смъртта (в съавторство с Недко Петров), 1994
  • Банковият банкрут на България, 1996
  • Диагнозата Филчев. Хроника на една гражданска битка, 2003, 152 с.
  • Случаят Гоце, 2007
  • Подлите времена, София: Изток-Запад, 2013, 344 с.
  • Корупционната България (том 1 1989 – 1997), София: Гражданско Сдружение Либертариум, 2016, 639 с, в съавторство с Христо Христов и Петър Бучков.[12]

Източници

  1. ↑ Българистика Nuova
  2. ↑ Българистика Nuova, 2013, Съдържание.
  3. ↑ „Едвин Сугарев и Георги Марков откриха кампанията на ГЕРБ“, в. „Сега“, 7 септември 2014 г.
  4. ↑ „Едвин Сугарев заминава консул в Ниш“, dnevnik.bg, 6 ноември 2015 г.
  5. ↑ „Едвин Сугарев: Имам 6 деца от 4 жени“ Архив на оригинала от 2014-02-01 в Wayback Machine., „Нова добруджанска трибуна“, 10.02.2008 г.
  6. ↑ „Мизерна смърт застигна бивша на Едвин Сугарев“, Разкрития.ком, 16.07.2011 г.
  7. ↑ „Четири от децата на Едвин Сугарев се присъединяват към гладната му стачка“, Новини.бг, 17.07.2013 г.
  8. ↑ „Ексдепутатът Едвин Сугарев: Петко Симеонов и Спас Русев окрадоха помощите!“ Архив на оригинала от 2009-12-13 в Wayback Machine., „Блиц“, 3.10.2008 г.
  9. ↑ „Национален конкурс за поезия „Христо Фотев“, в. „Култура“, бр. 11 (2760), 21 март 2014 г.
  10. ↑ Михаил Неделчев, „Палеонтология на любовта“, слово от премиерата на книгата, в. „Култура“, бр. 20 (2682), 24 май 2012 г.
  11. ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 7 (2713), 22 февруари 2013 г.
  12. ↑ „Корупционната България“: христоматия на корупцията на прехода // dnevnik.bg. Посетен на 28 ноември 2016.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Едвин Сугарев.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни