Биография
По-долу е показана статията за Добри Войников от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Добри Войников | |
| български драматург, общественик и журналист | |
.jpg) Добри Войников, 1875 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | Добри Попов Войников
22 ноември 1833 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Галатасарайски лицей |
| Литература | |
| Период | 1860 – 1878 |
| Жанрове | Драма |
| Добри Войников в Общомедия | |
Добри Попов Войников е български възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец. Той е основоположник на българския театър, пръв български режисьор и автор на театрални пиеси.[1] Най-известна сред тях е „Криворазбраната цивилизация“ от 1871 г., смятана за най-добрата българска комедия до началото на 20 век.
Биография
Добри Войников е роден на 22 ноември (10 ноември стар стил) 1833 година в Шумен в семейството на поп Васил Войников.[2] Първоначално учи в родния си град при Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни. Учи цигулка при унгарския емигрант Михай Шафран. Свири на флейта, китара и малко на пиано. От 1851 г. участва като цигулар в първия български оркестър, който е основан от Михай Шафран. Завършва френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград (1856 – 1858). През целия си живот е учител – отначало в Шумен (1858 – 1864), където започва обществено-политическата си дейност като организатор на т.нар. „млади“ в черковната борба и като читалищен деец. Въвежда като учебни предмети „Българска история“ и „Нотно пеене“. Автор е на учебници по българска история, българска граматика и словесност, една христоматия, а през 1859 г. съставя ученически хор, изпълняващ двугласни, тригласни и четиригласни светски и духовни песни. Съставя и ръководи оркестър от 14 – 15 ученици и преподава частни уроци по цигулка, флейта и китара. След напускането на Шафран на Шумен през 1861 г., Войников поема ръководството на оркестъра. Принуден да емигрира в Румъния, учителства в Браила (1864 – 1870) и в Гюргево (1871 – 1873).[1]
През 1860 г. Добри Войников издава „Сборник от разни съчинения“, антология на френската литература, която предизвиква полемики в печата между франкофили и русофили. По-късно публикува „Кратка българска история“ (1861) и „Ръководство за словесност“ (1874), която е сочена за един от най-добрите образци на българската литературна теория от 1870-те години.[3]
През зимата на 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална група с оркестър. Пише драми и комедии, както и музика за тях. Директор е на първоначалното българско училище в града, което успява да издигне в класно. В периода 1867 – 1870 г. издава вестник „Дунавска зора“.[1] През 1869 г. става един от учредителите на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките). От 1870 до 1876 г. продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен, където се връща през 1874 г., след като приема руско поданство. По време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) става управител на сиропиталище в Търново, където умира от тиф. Гробът му се намира в парк „Дружба“ във Велико Търново до гроба на Кольо Фичето.
Памет
На Добри Войников е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София (Карта).
Произведения
- „Кратка българска история“. Виена, 1861
- „Кратка българска граматика с упражнения“. Браила, 1864
- „Българска граматика за първоначални ученици“. Виена, 1869
- „Песни любавни, хороводни, сватбенски и смешни“ (Браила, 1868)
- „Сборник от разни съчинения. Изчерпени из французката литература и преведени с прибавления на няколко български съчинения за пример на младити, что ся занимават с писменост“ (Цариград-Галата, 1860)
- „Ръководство за словесност с примери за упражнение в разни видове съчинения на ученици в народните ни мъжки и женски училища“. Виена, 1874
Исторически пиеси
- „Райна княгиня“
- „Покръщение на Преславски двор“ (1868)
- „Велислава, българска княгиня“ (1870)
- „Възцаряването на Крума Страшний“ (1871)
Комедии
- „Криворазбраната цивилизация“ (1871)
- „Чорбаджията“ (1881)
- „По неволя доктор“ (1862)
- „Поевропейчването на един турчин“
Битова драма
- Диманка или вярна пръвнинска любов (ръкопис – 1876)
Пиесите на Войников съставят главния репертоар на българския възрожденски театър. Те утвърждават и някои литературно-художествени традиции, възприети в драматургията на неговите последователи Васил Друмев и Иван Вазов.
За него
- Ваня Добрева. Технология на историческата драма (Войников-Друмев-Вазов). София: Гал-Ико, 1997
- Ваня Добрева. Българската възрожденска комедия. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2011
- Вера Бонева. Градиво за биографията на Добри Войников. // Известия на държавните архиви. Т. 83. С., 2003, с. 131-150.
- Вера Бонева. Музей и памет. Домът на Добри Войников в Шумен. // Град и памет. Сборник с доклади от Втора национална научна конференция, проведена в Пазарджик на 5-6 юни 2014 г. Регионален исторически музей – Пазарджик, 2015, 145-155.
Източници
- ↑ а б в Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 204 – 205. (на български)
- ↑ Биография // lhs35.interbgc.com. Архивиран от оригинала на 2009-10-26. Посетен на 20 юни 2009.
- ↑ Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 266.
Външни препратки
- От и за Добри Войников в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Биографични бележки – Добри Войников, Словото, {2009-03-17}.
- Вера Бонева, 15. Още две антифанариотски изяви, Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. {2009-03-17}.
- Българското позорище. Документален филм за Добри Войников. https://www.youtube.com/watch?v=ieDXGliaNWw
|
