Димитър Методиев (автор и преводач)

Преводни произведения

Поезия

Биография

По-долу е показана статията за Димитър Методиев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Димитър Методиев
български поет и преводач
Роден
Починал
19 юни 1995 г. (72 г.)
Националност България
Учил вЛитературен институт „Максим Горки“
Литература
Период1939 – 1988
Жанровестихотворение
Направлениесоциалистически реализъм[1]
Дебютни творби1939
Известни творби„Димитровско племе“ (1951)[2]
„На Българската комунистическа партия“
„Родина“
„Песен за генералната линия“ (1969)[3]
НаградиДимитровска награда (1952, 1964)
„Максим Рилски“ (1974, Украйна)
„Солензара“ (1982)
„Никола Фурнаджиев“ (1985)
Политика
ПартияБКП, БСП (1990 – )
Депутат
VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Семейство
ДецаСергей, Мая[4]

Димитър Методиев Христов (Сотир) е български поет, партизанин и партиен деец от БКП. От 1967 до 1989 г. е политически съветник на социалистическия ръководител на НРБ Тодор Живков, като през този период пише голяма част от неговите публични речи.[5]

Биография

Димитър Методиев е роден на 11 септември 1922 г. в гара Бельово.[6] Като ученик е активен член на РМС (от 1937 г.) и прави първите си поетични опити. Завършва средно земеделско училище в Садово през 1941 г. и следва агрономство в Софийския университет (1941 – 1944). Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. Партизанин от Партизански отряд „Ангел Кънчев“ (юни 1944).[7][8]

Участва в Отечествената война (1944 – 1945) като помощник-командир на дружина. След 9 септември 1944 г. е кмет на гара Бельово (1946 – 1947) и директор на местната фабрика „Родопи“ (1947).[6] Завежда отдел в ЦК на борците против фашизма и капитализма.

Следва журналистика в Уралския държавен университет „Максим Горки“ в Свердловск (1948 – 1950). Завършва Института за световна литература „Максим Горки“ в Москва (1953). Редактор на списание „Наша родина“ (1953 – 1958), заместник главен редактор на списание „Септември“ (1958 – 1960) и на в. „Работническо дело“ (1961 – 1966), главен редактор на сп. „Наша родина“ (1966).[6] През 1967 г. започва работа като помощник на генералния секретар на ЦК на БКП с ранг на завеждащ отдел.[9] От 1971 до 1976 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1976 до 1990 г. е член на ЦК на БКП.

Умира на 19 юни 1995 г. в София.

Творчество

За пръв път печата стихове през 1939 г. в сп. „Ученически устрем“ в Пловдив.[6]

Негови стихове са поставени на партизанския паметник в родния му град. Пише текстове за песни на известни български певци, сред които и Бисер Киров.

Превежда Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Маяковски, Твардовски, Тарас Шевченко и др.[10]

Отличия и награди

Димитър Методиев е удостоен с Димитровска награда (1952, 1964) и със званията „Герой на социалистическия труд“ и „Народен деятел на изкуството и културата“. Носител е също на украинската литературна награда „Максим Рилски“ (1974), както и на френската награда „Солензара“ (1982) и на наградата „Никола Фурнаджиев“ (1985)[11].

Библиография[6]

  • На щурм! Стихотворения. 1945.
  • Димитровско племе. Роман в стихове. 1951 (1955, 1964, 1970).
  • Страна на мечтите. Лирична поема. 1956.
  • Шумят тополите. Стихотворения. 1958.
  • Така ще си умра. Китайски дневник. Орлово гнездо. Малки поеми. 1961.
  • За времето и за себе си. 1963 (1964).
  • Не съм от пръст. 1965.
  • Стихотворения. 1966 (1967, 1968, 1969, 1970, 1971, 1972).
  • Затваряне на кръга. Стихотворения. 1967.
  • Песен за Русия. 1967.
  • Стихотворения и малки поеми. 1968.
  • Великото преселение. Стихотворения и поеми. 1970.
  • Избрано. 1972.
  • И всичко пак ще се повтаря. 1975.
  • В часа на есенната яснота. 1977 (1980).
  • Монолози по пътя. 1979.
  • И мирис сладък... Лирика. 1980.
  • Песен за генералната линия. Поеми. 1981.
  • Избрани преводи. 1982.
  • Избрани произведения. 1982.
  • Лирика. Малки поеми. Димитровско племе. 1984.
  • Душата ми е пълна с теб. 1984.
  • Антология манускрипта. 1985.
  • Реките, от които пих вода. Стихове. 1985.
  • Лиричен дневник. 1988.
За него
  • Наташа Манолова. Димитър Методиев. Литературно-критически очерк. С., 1979.

Източници

  1. ↑ Пламен Антов, „Tезиси за социалистическия реализъм в българската литература“, електронно списание LiterNet, 24 юли 2017, № 7 (212).
  2. ↑ Владимир Трендафилов, „16.Романи с минало(то)“, „Словото“.
  3. ↑ Йордан Ефтимов, „Българските поети посрещат 25-годишнината от славната дата: 9 септември на страниците на „Работническо дело“ през 1969 година“, Българистика Nuova III, Годишник на Департамент „Нова българистика“ (2014-2015).
  4. ↑ Велко Вълканов, „Поет, милеещ за човека“, в-к „Нова зора“, 2013, бр. 5.
  5. ↑ Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 136.
  6. ↑ а б в г д Сабина Беляева, Людмила Малинова. „Димитър Методиев“. – В: Речник по нова българска литература. София: Хемус, 1994, с. 223.
  7. ↑ Семерджиев А., За да има живот, С., 1964, с. 341.
  8. ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 174
  9. ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 172
  10. ↑ Димитър Методиев в Литературен свят
  11. ↑ Никола Иванов, „Димитър Методиев“, LiterNet, 24 декември 2006.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Езикознание“         Портал „Езикознание“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „България“         Портал „България“