Преводни произведения

Роман

Биография

По-долу е показана статията за Александър Паскалев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Александър Паскалев
български книгоиздател
Роден
Починал

Александър Михайлов Паскалев е български книгоиздател, определян като „основател на модерното книгоиздаване в България“.[1][2]

Биография

Роден е на 7 ноември 1879 година в Хасково, в семейството на Амалия и Михаил Паскалеви. Той е внук по бащина линия на Паскал Хаджирайчев – търговец и меценат. [3]

Александър Паскалев учи в Хасково, след това завършва гимназия в Пловдив. През 1906 година се записва като студент по право в София, но не завършва образованието си след временното затваряне на Университета през 1907 г. През 1914 година се жени за Невена Христова Манова от Самоков. Имат син Христо (1915) и дъщеря Лиляна (1919). Последните години от живота си Паскалев прекарва в село Княгиня Надежда край Хасково.[3]

През 1946 година заболява тежко и умира на 31 октомври 1946 година в Хасковската държавна болница. Погребан е в родния си град.[3]

Обществена дейност

През есента на 1899 година Александър Паскалев е назначен за учител в село Книжовник. Тук той инициира вечерно училище за възрастни и читалище „Нов живот“. [4] Той е един от основателите на дружество „Родопски турист“ (1900).[5] След отбиване не военната си служба Паскалев учителства в родния си град. В Отворено писмо осъжда корупцията в сферата на образованието, за което е уволнен без право да учителства в страната.[6] Активен член и библиотекар в работническото читалище „Просвета“. Като инспектор по труда в Хасково съставя първият акт за нарушаване на трудовото законодателство в хасковските тютюневи складове. [7]

Става член-основател и касиер на работническата кооперация „Напред“ и на кооперативен магазин към нея.

Активист на Социалдемократическата партия в Хасково и сътрудник на местния вестник „Социалистическа борба“. [8]

След като се установява в София, е сред основателите на новоучреденото и първо по рода си у нас Сдружение на вестникарските настоятели (1908). [9] През 1913 година сдружението е регистрирано под името „Куриер“ като Командитно дружество за разпространение на вестници и други периодични издания в България.[10]

По време на войните за национално обединение е командир на рота в 51 полк на VIII Тунджанска дивизия. Участва в обсадата и превземането на Одрин, за което е награден с Орден за храброст. [5]

Иван Вазов му посвещава стихотворението си „България гледа“. [11]

Дарява колекцията си от редки и ценни растения и минерали на Софийския университет, както и финансови средства на Българския учителски съюз и много книги за библиотеката му. [12]

Книгоиздателска дейност

Александър Паскалев регистрира своето книгоиздателство през 1909 година.[13] Започва да издава списанието „Съвременна мисъл“ и прочутата си „Всемирна библиотека“, с която за първи път у нас системно и целенасочено запознава българския читател с образци на античната, руската и западноевропейската литература. В нея както и в списанието привлича за преводачи и сътрудници най-известните български писатели, като ги подпомага финансово.

Издава отделни книги на Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Кирил Христов, д-р К.Кръстев, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Йордан Йовков, Елин Пелин, Георги Райчев, Георги Стаматов, Асен Златаров, Константин Константинов, многотомни съчинения на Иван Вазов, Христо Ботев, Любен Каравелов, Алеко Константинов, а по-късно на Джек Лондон и на нобеловата лауреатка Пърл Бък.

Издава и първата антология на детската литература у нас „На ранина“. Паскалевите издания бързо стават представителни за българската литература и са търсени и четени както у нас, така и в Европа. [14]

Пръв въвежда продажбата на книгите си на консигнация, рекламира ги в специални листовки и каталози, предлага акции на своите сътрудници, сключва издателски договори. През 1912 година регистрира ново Командитно книгоиздателско дружество „Ал.Паскалев и Сiе“, в което участват „по-видни книжари и вестникарски настоятели от големите градове на Царството“.[15]

През 1919 година е сред основателите и подпредседател на акционерното дружество „Български печат“, което издава в. „Зора“, с редактор Данаил Крапчев. [16]

Наред с „Всемирна библиотека“ с марката на Паскалевото книгоиздателство излизат и библиотечните поредици „Слънчеви лъчи“, предназначена за най-малките, „Юношеска библиотека“, „Вечерни часове“, „Искри“, „Съвременен земеделец“, „Пантеон“, „Българска реч“, „Обществено здраве“ и пр. [17]

В началото на 20-те години на XX век се появяват списание „Златорог“ и вестник „Развигор“. Освен тях Паскалев издава детските списания „Светулка“ и „Детска почивка“, „професорското“ списание „Българска мисъл“, „Отечество“, „Социалдемократ“ , „Страници за всички“ и др.

Негово дело са и множество учебници за нашите училища. Това става и причина за краха на издателската му дейност, поради смяната на правописа по време на Земеделското управление. Учебниците стават неизползваеми и той потъва в милиони дългове към банките, които са го кредитирали.

Памет

Пред родната къща на Александър Паскалев е поставена паметна плоча с барелеф, а в нея предстои откриването на постоянна изложба.

Професионалната гимназия по туризъм в Хасково носи името на Александър Паскалев.

За Александър Паскалев са издадени книги и юбилейни вестници.

На Александър Паскалев е наречена улица в кварталите „Младост 3“ и „Младост 4“ в София (Карта).

Община Хасково учредява награда „Александър Паскалев“, връчена за пръв път през 2004 г.[18]

Източници

  1. ↑ Коларов 2005.
  2. ↑ Александър Паскалев и модерната българска книга
  3. ↑ а б в Нанчев 2012, с. 10.
  4. ↑ Новинар юг (Хасково) 12 ноември 2008, с. 6 – 7.
  5. ↑ а б Новинар юг (Хасково) 19 март 2008, с. 6 – 7.
  6. ↑ ОбС за духовно развитие, Дом на литературата Хасково 1989, с. 76.
  7. ↑ Социалистическа борба 26 февруари 1906, с. 2.
  8. ↑ Литературна мисъл 1992, с. 191 – 204.
  9. ↑ Държавен вестник 18 март 1908.
  10. ↑ Държавен вестник 18 април 1914.
  11. ↑ Везни 2009, с. 130 – 152.
  12. ↑ Паскалев 29 ноември 1979.
  13. ↑ Държавен вестник 23 декември 1909.
  14. ↑ Участие (Стара Загора) 1993, с. 15 – 18.
  15. ↑ Реч 10 януари 1912.
  16. ↑ Държавен вестник 28 юли 1919.
  17. ↑ Нанчев 2009.
  18. ↑ 20 години награда „Александър Паскалев“. Биобиблиографски справочник. Хасково, Регионална библиотека „Христо Смирненски“, 2024. ISBN 978-619-7320-25-3. с. 3.
Цитирани източници
  • Коларов, Стефан Любенов. Александър Паскалев и модерното българско книгоиздаване. Велико Търново, Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“, 2005. ISBN 954-524-500-X, 978-954-524-500-8.
  • Нанчев, Йордан Людмилов. Александър Паскалев и българското книгоиздаване през първата половина на XX век. София, [Й. Нанчев], 2012. COBISS.BG-ID 1270333156.
  • Александър Паскалев цери с билки Нова Надежда: Книгоиздателят е основател на туристическото и кооперативното движение в Хасково, кавалер на ордени за храброст и за граждански заслуги // Новинар юг (Хасково), 19 март 2008. с. 6–7.
  • Творческото сътрудничество на Александър Паскалев и Иван Вазов // Везни, 2009. с. 130–152.
  • Паскалев, Христо. Основател на нашето модерно книгоиздаване // Литературен фронт, 29 ноември 1979.
  • Александър Паскалев основал читалището в Книжовник: За даскалуването на бъдещия книгоиздател в началото на 20 век научаваме от летописната книга на училището в хасковското село // Новинар юг (Хасково), 12 ноември 2008. с. 6–7.
  • Александър Паскалев: Живот и дело (1879–1946). София, ОбС за духовно развитие, Дом на литературата Хасково, 1989. с. 76.
  • Социалистическа борба, 26 февруари 1906.
  • За живота и делото на книгоиздателя Александър Паскалев // Литературна мисъл, 1992. с. 191–204.
  • Определение на Софийския окръжен съд № 280 от 11 февруари 1908 година // Държавен вестник, 18 март 1908.
  • ОБЯВЛЕНИЕ № 9479 на Софийски окръжен съд // Държавен вестник, 18 април 1914.
  • ОБЯВЛЕНИЕ № 35667 на Софийски окръжен съд // Държавен вестник, 23 декември 1909.
  • Културната мисия на книгоиздателя Александър Паскалев // Участие (Стара Загора), 1993. с. 15–18.
  • Крупно книгоиздателско предприятие/Хроника/ // Реч, 10 януари 1912.
  • ОБЯВЛЕНИЕ № 15703 на Софийски окръжен съд // Държавен вестник, 28 юли 1919.
  • Нанчев, Йордан. Страници за Александър Паскалев. София, Българска книжница, 2009. с. 400.

Външни препратки