Вивека Стен (автор)

Биография

По-долу е показана статията за Вивека_Стен от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вивека Стен
Viveca Sten
Вивека Стен, 2013 г.
Вивека Стен, 2013 г.
Родена18 юни 1959 г. (65 г.)
Професияписател, юрист
Националност Швеция
Активен период2008 -
Жанркриминален роман, трилър, документалистика
Известни творбипоредица „Убийствата на остров Сандхамн“
СъпругЛенарт Стен
Деца3
Уебсайтwww.vivecasten.com
Вивека Стен в Общомедия

Вивека Стен (на шведски: Viveca Sten) е шведска юристка и писателка на криминални романи, трилъри и правна литература.[1][2][3][4]

Биография и творчество

Стен е родена на 18 юни 1959 г. в Стокхолм в семейство на адвокати. От 1917 г. семейството ѝ прекарва летните си ваканции на остров Сандхамн, където има къща от много поколения, използван от писателката за фон на произведенията ѝ.[1][1] Следва икономика в Стокхолмското училище по икономика и право към Стокхолмския университет, от който се дипломира през 1986 г.[3][4]

След дипломирането си работи като адвокат и главен съветник в „Амадеус Скандинавия“ и Letsbuyit.com, и последно като главен юрисконсулт в „Постнорд“. Освен работата си като юрист пише правна литература.[1] През 2010 г. е водеща в радиопрограмата „Съмър“ в шведското радио „П1“. Напуска през 2011 г. и се отдава на писателската си кариера.[3]

Първият ѝ роман „В тихи води“ от поредицата „Убийствата на остров Сандхамн“ е издаден през 2008 г. В една юлска утрин на остров Сандхамн е открито тяло на мъж, увито в рибарска мрежа, а седмица по-късно е намерена жестоко убита жена. Случаите са възложени на инспектор Томас Андреасон, който с помощта на приятелката си от детството Нура Линде, трябва бързо да открие убиеца преди да убие отново. Романът става световен бестселър.[1] След успеха на романите от поредицата, в периода 2010 – 2022 г. те са екранизирани за шведската телевизия в сериала „Убийства в Сандхамн“ с участието на Якоб Седергрен, Александра Рапапорт и Анки Лиден.[2][3]

Произведенията на писателката са преведени на 20 езика и са издадени в над 40 страни по света.

Извън писателската си дейност тя е доброволец в Центъра за бежанци към Червения кръст.[4]

Вивека Стен живее със семейството си северно от Стокхолм.[1]

Произведения

Самостоятелни романи

  • Djupgraven (2016) – с Камила Стен[1]
  • Offermakaren (2020)[2]

Серия „Убийствата на остров Сандхамн“ (Sandhamnsdeckarna)

  1. I de lugnaste vatten (2008) [1][2][3]
    В тихи води, изд.: ИК „Колибри“, София (2022), прев. Радослав Папазов
  2. I den innersta kretsen (2009)
  3. I grunden utan skuld (2010)
  4. I natt är du död (2011)
  5. I stundens hetta (2012)
  6. I farans riktning (2013)
  7. I maktens skugga (2014)
  8. I sanningens namn (2015)
  9. I fel sällskap (2018)
  10. I hemlighet begravd (2019)
  • Iskalla ögonblick (2017) – сборник с разкази

Серия „Убийствата с гребло“ (Åremorden)

  1. Offermakaren (2020)[2][3]
  2. Dalskuggan (2021)
  3. Botgöraren (2022 )

Документалистика

  • Förhandla i affärer
  • Outsourcing av IT-tjänster
  • Internationella avtal – i teori och praktik
  • Skärgårdssommar (2014) – готварска книга с истории от Стокхолмския архипелаг[2]

Екранизации

  • 2010 – 2022 Убийства в Сандхамн, Morden i Sandhamn – тв сериал, 37 епизода
  • 2014 – 2015 Zbrodnia – полски тв сериал, 6 епизода, по поредицата

Източници

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Viveca Sten в Уикипедия на шведски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​