Произведения
Поезия
- Сваляне на всички:
Биография
По-долу е показана статията за Бернар Ноел от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Бернар Ноел Bernard Noël | |
| френски писател и поет | |
 Бернар Ноел през 2008 г. | |
| Роден |
19 ноември 1930 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Франция |
| Литература | |
| Псевдоним | Urbain d'Orlhac, Urbain d' Orlhac[1] |
| Жанрове | стихотворение, роман, есе |
| Бернар Ноел в Общомедия | |
Бернар Ноел (на френски: Bernard Noël) е френски писател, поет, литературен и художествен критик.
Биография и творчество
Роден е на 9 февруари 1930 г. в Сент Женевиев сюр Аржанс, департамент Аверон, южна Франция.
За поезията му е характерна усложнеността на поетическото слово. Първата му книга със стихове „Очи-химери“ излиза от печат през 1955 г. Следват стихосбирките „Частите на тялото“ (1972), „Лицето на мълчанието“ (1967) и „Провалът на времената“ (1994).
През май 1969 г. публикува еротичния роман „Замъкът на Тайната вечеря“ (Le Château de Cène). Романът е отпечатан под псевдонима Юрбен д'Орлак (Urbain d’Orlhac). Носи му читателски успех и глоба съгласно съдебно решение, въпреки че в негова защита застават Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар, Жак Дерида, Филип Солерс и др. Ноел е автор и на романите „Първи думи“ (1973) и „Роман за Адам и Ева“ (1996).
Публикува и редица есеистични книги: „Бяла меса“, 1970, „Четене на Морис Бланшо“ (1973) и „Тринадесетте ипостаса на аза“ (1975).
Водещ е на есеистична библиотека в голямото френско издателство „Фламарион“. В същото издателство е отпечатан и съставеният от него „Речник на Комуната“ (1978). Ноел е автор и на книгата с репортажи „СССР, дотам и обратно“ (1980).
Като художествен критик публикува книгите „Рене Магрит“ (1976) и „Матис“ (1983).
На български език негов преводач е Николай Кънчев.
Признание и награди
През 1967 г. Ноел получава наградата „Антонен Арто“, а през 1970 г. става лауреат на наградата „Гийом Аполинер“. През 1992 г. става носител на Голямата национална награда за поезия (Grand Prix national de la poésie). През 2010 г. печели и наградата „Роберто Ганзо“ (Prix Robert Ganzo)[2], а през 2011 г. наградата „Габриеле Д'Анунцио“.
Библиография
- На български
- Ив Бонфоа / Бернар Ноел, „Един сън в Мантуа / Среща по средата на моста“. София: Наука и изкуство, 1989, 116 с.
- За него
- Claire Fourier, Bernard Noël ou Achille immobile à grands pas, suivi de Nonoléon par Bernard Noël, Jean-Paul Rocher éd., 2002
Източници
- ↑ xx0066414 // Посетен на 30 август 2020 г.
- ↑ Six prix littéraires remis au festival Étonnants Voyageurs de Saint-Malo // Agence Bretagne Presse, 24 май 2010. Посетен на 23 април 2016. (на френски)
Външни препратки
- Bernard Noël/L'Empreinte charnelle du verbe на сайта Remue.net ((fr))
- Bernard Noël: Le corps du verbe - Colloque de Cerisy (2005) ((fr))
- Бернар Ноел на сайта на Centre international de poésie Marseille ((fr))
- Стихотворения на Бернар Ноел, сп. „Ах, Мария“, 1992, кн. 3-4
- Статии на Бернар Ноел в сп. „Литературна мисъл“
|
